Когато овесената каша се приготвя без захар, подправки и суетене, тя престава да бъде закуска в менюто. Това се превръща в топъл физически жест.
Текстурата е мека. Температурата е като прегръдка. Вкусът не е ярък, но е дълготраен. Всяка лъжица е като одеяло отвътре.
След такава закуска няма подскоци. Няма желание да прекъсвате закуската с телефонно обаждане. Няма вътрешна раса.
Това не е ястие за енергия. Това е ястие за темпо. Топлата овесена каша не те прави по-силен. Това те прави цялостен/цялостна. И това често е много по-важно сутрин.
Топлата овесена каша без захар не е ограничение, а въпрос на фонова грижа.
